Каросериите на първите автомобили били изключително повлияни от формите на конския автомобилен транспорт. Не случайно ги наричали „файтони без коне". Дори и сега имената, които се използуват за определяне на различните видове каросерии - лимузина, седан, ландо и др., — са в същност области в Европа, прочути някога с производството на карети. Нещо повече - част от термините на каретната конструкция са преминали и при "безконните екипажи". Някои постепенно отпаднали, а други се запазили и до днес. Развитието на автомобилната техника, увеличаването на скоростта, повишаването на изискванията за безопасност постепенно променяли формата на каросерията и тя окончателно скъсала с първите прототипи. Каросерията се смята за третата основна част на автомобила и към нея има много високи изисквания. Предназначена е да осигури превозването на хора и на товари, пътниците да бъдат защитени от тежки метеорологични и климатични условия, да бъдат запазени в случай на авария и да пътуват с известни удобства, за да се намали умората им, товарите също трябва да бъдат запазени и доставени без повреди. Освен това необходимо е каросерията да осигури подходящо работно място за водача, видимост към пътя и околното пространство, добро разположение на органите за управляване на автомобила. Върху създаването на каросерията се трудят много специалисти - стилисти, инженери, химици... Те решават най-разнообразни задачи. Но въпреки това при масовото производство няма голямо разнообразие в решенията. Всички големи заводи-производители са до известна степен консервативно настроени. Те се придържат към основните съвременни тенденции на развитие и не смятат да направят голяма крачка встрани, да новаторстват. Причината за това е добре известна. Съвременното автомобилно производство е едросерийно, с висока механизация и автоматика. За внедряването в производството на нов модел се изискват големи капиталовложения. А ако моделът се окаже несполучлив? Дори не несполучлив. Достатъчно е да не го възприеме масовият потребител и загубите на завода ще бъдат огромни. Ако се върви по утъпкания път, с незначителни изменения, са необходими по-малко средства за развойна дейност. Опитът показва, че модата на автомобилите с по-големи отклонения от традиционните форми бързо преминава. Сега в света има около 1800 модела леки автомобили. Всяка година се създават десетки нови модели, но не повече от 6-7 са действително нови. Останалите са по-скоро модификации на старите и се отличават с незначителни изменеия. В момента най-масово се използува така наречената правоъгълна форма. Тя е дело на един от най-големите стилисти — италианеца Пининфарина, който създаде каросерия с чисти и прави линии. Те се пресичат под ъгъл и имат напречен профил, съставен от два трапеца, поставени един върху друг. С това се слага край на излишните украшения и никелираните части, наложени за дълго време от американското автомобилостроене. За първи път правоъгълната форма се появява през 1957—1958 година на американския автомобил Шевроле Корвер. Новата конструкция се оказва проста за производство, осигурява просторно купе, голям багажник и достатъчно място за двигателя и неговите агрегати. Красивата форма и възможността за пълно използуване на пространството се възприела от почти всички автомобилостроители. Тя и досега все още масово се използува. През последните години увеличаването на максималните скорости на движение и повишаването на изискванията за безопасност станаха причина да се появи нова тенденция в развитието на каросеростроенето. Външната форма на автомобилите стана по-аеродинамична или както се нарича още - по-обтекаема. Според законите на аеродинамиката във въздуха най-малко съпротивление създава капката в момента на своето отделяне. Нейното съпротивление е пет пъти по-малко от съпротивлението при движението на кълбо и 30 пъти по-малко от съпротивлението при движението на кръгла пластина. Но автомобилът не се движи само във въздушна среда. Той е в постоянен контакт с пътя. И колкото е по-голяма скоростта, толкова този контакт трябва да бъде по-добър. В противен случай от неравностите на пътя атомобилът може да се отдели от него, а това е сериозна предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Затова формата на каросерията трябва да създава възможност автомобилът така да се обтича от въздушната струя, че зацепването с пътя да се засилва до необходимата степен. Каросерията, създадена от Пинанфарина, отчасти изпълнява тази роля. Но за съжаление коефициентът на аеродинамичното й съпротивление е твърде голям. При движение до 60 километра в час то „поглъща" около 50 процента от мощността, произвеждана от двигателя. Опитите са показали, че при скорост 100 километра в час над 75 процента от изразходваната мощност отива за преодоляване на аеродинамичното съпротивление, а Майбах, 1935 година. Представител на класическия автомобил от 30-те години. Първоначално се монтирал 4-тактов, бензинов двигател с ходов обем 3500 кубически сантиметра, а по-късно - с 3800 куб. см. и максимална мощност 103 киловата (140 конски сили), останалата - за движение. Това е естествено. Вятър, скоростта на който достига 100 километра в час, се нарича ураган. Той събаря покриви на къщи, прекършва дървета. Подобно положение се получава и при движението на автомобила със същата скорост. Обкръжаващият го въздух натиска автомобила отпред със силата на ураган. Пред предните части на-каросерията се създават въздушни вихри, за преодоляването на които е необходима голяма мощност. Отзад пък се получава разредено въздушно пространство, което от своя страна „дърпа" машината в обратна посока. За да бъде съпротивлението по-малко, автомобилът трябва да бъде нисък и да има малка челна площ. За да се намали разреждането на въздуха зад него, каросерията, трябва да бъде продълговата и да се стеснява в задната си част, но ако приеме формата на капка в момента на отделянето, тя ще стане много чувствителна към страничния вятър. В предната част автомобилът се прави по възможност клиновиден, а задната част - с полегат покрив и накрая се „отсича". За да се намалят въздушните вихри, по каросерията могат да се оставят остри ръбове. Тази форма се нарича фастбек. Чисто клиновидни автомобили засега са само спортните. Каросерията на съвременния автомобил има три отделения: двигателно, салон за пътници и багажник. каросерията е много актуален, защото от нея до голяма степен зависи и разходът на гориво. Нефтената криза, развила се вече в световен мащаб, води до непрекъснато повишаване на цените на автомобилното гориво и стремежът е да се намали неговият разход. В лекия автомобил каросерията има три основни отделения: пътнически салон, багажник и двигателно пространство. Обемът на пътническия салон е един от основните белези за класа на автомобила. При малките автомобили конструкторите се стремят да спестят буквално всеки сантиметър, за да не се увеличи дължината на автомобила, а оттам и неговата маса. Всеки излишен килограм маса изисква допълнителна мощност на двигателя. За да се скъси дължината, седалките се поставят по-високо, а пространството между предните и задните седалки е малко. Пътниците са принудени да поставят краката си под предните седалки. Широчината на пътническия салон се определя от броя на местата на задната седалка Обикновено те са три. Отпред най-често са две места, с оглед водачът спокойно да работи с органите за управляване на автомобила. Удобното влизане и излизане в автомобила зависи от броя на вратите и от правилното им разполагане. Горната част на лекия автомобил е остъклена - 80-95 процента. При съвременното интензивно движение на водача е необходима максимална видимост. „Слепи ъгли" се получават само от тънките колонки. Те поддържат покрива и го предпазват от деформиране при евентуално преобръщане на автомобила. Всички стъкла са безопасни. Челното е изработено от три пласта, залепени с прозрачно лепило. При деформация на каросерията то изхвърча навън. При счупване не става на парчета, а около мястото на удара се напуква като паяжина. Водачът не губи нито за момент видимостта. Останалите стъкла са закалени и при удар стават на съвсем дребни парчета. Така няма опасност да наранят пътниците. Седалките, на които се разполагат водачът и пътниците, също са сложно съоръжение. От тях до голяма степен зависи конфортът при пътуване. Това особено важи за седалката на водача. За разлика от останалите пътници той не може да променя позата си и по този начин да си почива от неудобствата. При дълги преходи неудобството на седалката предизвиква неприятни усещания и умора. Те от своя страна влияят върху сигурността при пътуването. С нарастване на скоростта на движение ролята на седалката се повишава. Днес в автомобилостроенето се говори за анатомична седалка. Тя е съобразена с обикновената човешка фигура - 1,70 метра височина и 70 килограма маса. За да бъдат удобни и за различни по ръст хора, предните седалки се регулират напред и назад, а облегалките се накланят до хоризонтално положение и могатда се превърнат в легла. Съвременната автомобилна седалка осигурява опора на почти цялото човешко тяло, за да не се налага пътникът да променя положението си, особено при влизане и при излизане от завои, когато има странични натоварвания. Меката й възглавница погасява част от колебанията, с които не е могло да се справи окачването. Напоследък седалките се допълват с опори за главата. Те са не само удобни при дълги пътувания, но и предотвратяват счупването на вратните прешлени при сблъскване или при рязък удар отзад. За да се избегнат наранявания при евентуално пътнотранспортно произшествие, остри ръбове във вътрешността на пътническия салон не се допускат. Той се тапицира, като широко се използува дунапрен. Конструкторите се стремят багажникът да бъде максимално голям за класа на автомобила и да има по възможност правоъгълна форма. При по-скъпите автомобили багажникът се облицова, за да запази чисти предметите, поставени в него. Двигателното отделение е добро, когато осигурява свободен достъп до всички агрегати и възли. Това улеснява обслужването и ремонта. С увеличаване на броя на пътнотранспортните произшествия и на тежките последици от тях все по-често започна да се говори за безопасен автомобил. Поставя се все по-сериозно изискването да се повиши вътрешната сигурност на каросерията и да се запази животът на пътниците. Сега каросериите се правят с „мека" предна и задна част, които трябва да поемат част от енергията при евентуален удар. Изработва се специално усилена преграда между двигателното отделение и пътническия салон и се монтира под определен наклон. Тя не позволява на двигателя да влезе в салона, а го насочва под пода на купето. Защитни пояси се правят и от двете страни на салона. Конструкцията на ключалките не позволява вратите да се отварят сами, а заедно с това изключва и опасността да блокират. Бързото и лекото изваждане на пътниците е жизнено важен въпрос. Чистият въздух в купето е абсолютно необходим. Той оказва съществено влияние за поддържане на работоспособността на водача и за намаляване на умората у пътниците. До скоро проветряването на салона се осъществяваше посредством сваляне на някое от стъклата. Но въздухът, проникнал през оставения отвор, силно се завихря и е неприятен. Сега на приборното табло има вентилационни отвори, с които може да се осигури проникването на чист въздух. В салона се получава надна лягане и през специални отвори на задните колонки излишният въздух изтича навън. Поради това стават излишни малките ветроопорни стъкла на двете предни врати. В луксозните автомобили се монтират и климатични инсталации, които осигуряват подържането на постоянна температура в салона
За 100 години автомобилостроене каросерията на автомобила е изминала дълъг и сложен път. Тя непрекъснато е била развивана и усъвършенствувана. Но това не значи, че вече е стигнала своя връх. И през следващите години ще се работи в тази насока, формата й ще става още по-обтекаема, а салонът - още по-комфортен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар